наръ̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
наръ̀чна, наръ̀чно, мн. наръ̀чни, прил. Който се намира на разположение, под ръка. Наръчни материали.
Грешни изписвания (3)
- наръчин
- нъръчен
- нъръчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | на-ръ-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | на-ръч-ния | ||
| пълен член | на-ръч-ни-ят | ||
| ж. р. | на-ръч-на | ||
| членувано | на-ръч-на-та | ||
| ср. р. | на-ръч-но | ||
| членувано | на-ръч-но-то | ||
| мн. ч. | на-ръч-ни | ||
| членувано | на-ръч-ни-те | ||