нарушителка

Речник на българския език

нарушѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нарушѝтелки, ж. Жена нарушител.

Грешни изписвания (15)

  • нарошителка
  • нарошителкъ
  • нарошитилка
  • нарошитилкъ
  • нарушителкъ
  • нарушитилка
  • нарушитилкъ
  • нърошителка
  • нърошителкъ
  • нърошитилка
  • нърошитилкъ
  • нърушителка
  • нърушителкъ
  • нърушитилка
  • нърушитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ру-ши-тел-ка
членувано на-ру-ши-тел-ка-та
мн.ч. на-ру-ши-тел-ки
членувано на-ру-ши-тел-ки-те
звателна форма