нартика

Речник на българския език

на̀ртика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. на̀ртики, ж. Пред-дверие на храм.

Грешни изписвания (3)

  • нартека
  • нартекъ
  • нартикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нар-ти-ка
членувано нар-ти-ка-та
мн.ч. нар-ти-ки
членувано нар-ти-ки-те
звателна форма