нарез

Речник на българския език

на̀рез съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀рези, (два) на̀реза, м. Вдлъбната спираловидна бразда; улей, направен чрез рязане върху нещо.

Грешни изписвания (2)

  • нарес
  • нарис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-рез
непълен член на-ре-за
пълен член на-ре-зът
мн.ч. на-ре-зи
членувано на-ре-зи-те
бройна форма на-ре-за
звателна форма