нараним

Речник на българския език

1. наранѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • наръним
  • нъраним
  • нъръним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ра-ним
непълен член на-ра-ни-мия
пълен член на-ра-ни-ми-ят
ж. р. на-ра-ни-ма
членувано на-ра-ни-ма-та
ср. р. на-ра-ни-мо
членувано на-ра-ни-мо-то
мн. ч. на-ра-ни-ми
членувано на-ра-ни-ми-те

2. нараним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

нараним е производна форма на нараня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).