на̀пречен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
и напрѐчен, на̀пречна и напрѐчна, на̀пречно и напрѐчно, мн. на̀пречни и напрѐчни, прил.
1. Който е перпендикулярен на дължината. Напречен разрез.
2. Който е разположен напреки. Напречна улица.
1. Който е перпендикулярен на дължината. Напречен разрез.
2. Който е разположен напреки. Напречна улица.
Грешни изписвания (3)
- напречин
- напричен
- напричин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | нап-ре-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | нап-реч-ния | ||
| пълен член | нап-реч-ни-ят | ||
| ж. р. | нап-реч-на | ||
| членувано | нап-реч-на-та | ||
| ср. р. | нап-реч-но | ||
| членувано | нап-реч-но-то | ||
| мн. ч. | нап-реч-ни | ||
| членувано | нап-реч-ни-те | ||