напращане

Речник на българския език

напращане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • напраштане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-ра-ща-не
членувано нап-ра-ща-не-то
мн.ч. нап-ра-ща-ния
членувано нап-ра-ща-ни-я-та