напоителен

Речник на българския език

напоѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

напоѝтелна, напоѝтелно, мн. напоѝтелни, прил. Който служи за напояване. Напоителен канал. Напоителен дъжд.

Грешни изписвания (15)

  • напоителин
  • напоитилен
  • напоитилин
  • напуителен
  • напуителин
  • напуитилен
  • напуитилин
  • нъпоителен
  • нъпоителин
  • нъпоитилен
  • нъпоитилин
  • нъпуителен
  • нъпуителин
  • нъпуитилен
  • нъпуитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-по-и-те-лен
непълен член на-по-и-тел-ния
пълен член на-по-и-тел-ни-ят
ж. р. на-по-и-тел-на
членувано на-по-и-тел-на-та
ср. р. на-по-и-тел-но
членувано на-по-и-тел-но-то
мн. ч. на-по-и-тел-ни
членувано на-по-и-тел-ни-те