наплюнчване

Речник на българския език

наплюнчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-люн-ч-ва-не
членувано нап-люн-ч-ва-не-то
мн.ч. нап-люн-ч-ва-ния
членувано нап-люн-ч-ва-ни-я-та