наплетка

Речник на българския език

наплѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. наплѐтки, ж. Тази част от плетиво, която е плетена по-късно, допълнително.

Грешни изписвания (3)

  • наплеткъ
  • нъплетка
  • нъплеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нап-лет-ка
членувано нап-лет-ка-та
мн.ч. нап-лет-ки
членувано нап-лет-ки-те
звателна форма