напалм

Речник на българския език

напа̀лм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Запалително вещество, включващо алуминиеви соли, което развива висока температура, и направените от него бомби.
прил. напа̀лмов, напа̀лмова, напа̀лмово, мн. напа̀лмови.

Грешни изписвания (1)

  • нъпалм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-палм
непълен член на-пал-ма
пълен член на-пал-мът
мн.ч. на-пал-ми
членувано на-пал-ми-те
бройна форма на-пал-ма
звателна форма