наниз

Речник на българския език

на̀низ съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀низи, (два) на̀низа, м.
1. Промушени, свързани еднакви предмети. До прозореца висяха големи нанизи с чушки.
2. Огърлица, гердан. Два наниза жълтици красяха носията ѝ.

Грешни изписвания (2)

  • нанес
  • нанис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-низ
непълен член на-ни-за
пълен член на-ни-зът
мн.ч. на-ни-зи
членувано на-ни-зи-те
бройна форма на-ни-за
звателна форма