намигане

Речник на българския език

намигане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ми-га-не
членувано на-ми-га-не-то
мн.ч. на-ми-га-ния
членувано на-ми-га-ни-я-та