намагнитване

Речник на българския език

намагнѝтване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • намагнитвани
  • намагнитвъне
  • намагнитвъни
  • намъгнитване
  • намъгнитвани
  • намъгнитвъне
  • намъгнитвъни
  • нъмагнитване
  • нъмагнитвани
  • нъмагнитвъне
  • нъмагнитвъни
  • нъмъгнитване
  • нъмъгнитвани
  • нъмъгнитвъне
  • нъмъгнитвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-маг-нит-ва-не
членувано на-маг-нит-ва-не-то
мн.ч. на-маг-нит-ва-ния
членувано на-маг-нит-ва-ни-я-та