накърнение

Речник на българския език

накърнение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-кър-не-ние
членувано на-кър-не-ни-е-то
мн.ч. на-кър-не-ния
членувано на-кър-не-ни-я-та