накуцване

Речник на българския език

наку̀цване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • накуцвани
  • накуцвъне
  • накуцвъни
  • нъкуцване
  • нъкуцвани
  • нъкуцвъне
  • нъкуцвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-куц-ва-не
членувано на-куц-ва-не-то
мн.ч. на-куц-ва-ния
членувано на-куц-ва-ни-я-та