наколен

Речник на българския език

1. нако̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

нако̀лна, нако̀лно, мн. нако̀лни, прил. Който е разположен върху колове, забити във вода. Наколни жилища.

Грешни изписвания (3)

  • наколин
  • нъколен
  • нъколин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ко-лен
непълен член на-кол-ния
пълен член на-кол-ни-ят
ж. р. на-кол-на
членувано на-кол-на-та
ср. р. на-кол-но
членувано на-кол-но-то
мн. ч. на-кол-ни
членувано на-кол-ни-те

2. наколен — мин. страд. прич. м. р.

наколен е производна форма на наколя (мин. страд. прич. м. р.).