наклеветяване

Речник на българския език

наклеветя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • наклеветявъне
  • наклевитяване
  • наклевитявъне
  • накливетяване
  • накливетявъне
  • накливитяване
  • накливитявъне
  • нъклеветяване
  • нъклеветявъне
  • нъклевитяване
  • нъклевитявъне
  • нъкливетяване
  • нъкливетявъне
  • нъкливитяване
  • нъкливитявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нак-ле-ве-тя-ва-не
членувано нак-ле-ве-тя-ва-не-то
мн.ч. нак-ле-ве-тя-ва-ния
членувано нак-ле-ве-тя-ва-ни-я-та