накланяне

Речник на българския език

накланяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • накланъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нак-ла-ня-не
членувано нак-ла-ня-не-то
мн.ч. нак-ла-ня-ния
членувано нак-ла-ня-ни-я-та