наемодателка

Речник на българския език

наемода̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • наемодателкъ
  • наемодатилка
  • наемодатилкъ
  • наемудателка
  • наемудателкъ
  • наемудатилка
  • наемудатилкъ
  • наимодателка
  • наимодателкъ
  • наимодатилка
  • наимодатилкъ
  • наимудателка
  • наимудателкъ
  • наимудатилка
  • наимудатилкъ
  • нъемодателка
  • нъемодателкъ
  • нъемодатилка
  • нъемодатилкъ
  • нъемудателка
  • нъемудателкъ
  • нъемудатилка
  • нъемудатилкъ
  • нъимодателка
  • нъимодателкъ
  • нъимодатилка
  • нъимодатилкъ
  • нъимудателка
  • нъимудателкъ
  • нъимудатилка
  • нъимудатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-е-мо-да-тел-ка
членувано на-е-мо-да-тел-ка-та
мн.ч. на-е-мо-да-тел-ки
членувано на-е-мо-да-тел-ки-те
звателна форма