надяждане

Речник на българския език

надяждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • надъждане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-дяж-да-не
членувано на-дяж-да-не-то
мн.ч. на-дяж-да-ния
членувано на-дяж-да-ни-я-та