надхитряне

Речник на българския език

надхитряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • надхитръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-хит-ря-не
членувано над-хит-ря-не-то
мн.ч. над-хит-ря-ния
членувано над-хит-ря-ни-я-та