надхвърляне

Речник на българския език

надхвърляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • надфърлъне
  • надфърляне
  • надхвърлъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-х-вър-ля-не
членувано над-х-вър-ля-не-то
мн.ч. над-х-вър-ля-ния
членувано над-х-вър-ля-ни-я-та