надремване

Речник на българския език

надремване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-рем-ва-не
членувано над-рем-ва-не-то
мн.ч. над-рем-ва-ния
членувано над-рем-ва-ни-я-та