надпяване

Речник на българския език

надпя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. надпя̀вания, ср. Организиран конкурс за представяне на песни; състезание по пеене. Фолклорно надпяване.

Грешни изписвания (11)

  • надпявани
  • надпявъне
  • надпявъни
  • нъдпяване
  • нъдпявани
  • нъдпявъне
  • нъдпявъни
  • натпяване
  • натпявъне
  • нътпяване
  • нътпявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-пя-ва-не
членувано над-пя-ва-не-то
мн.ч. над-пя-ва-ния
членувано над-пя-ва-ни-я-та