надпърдяване

Речник на българския език

надпърдяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • надпърдъване
  • натпърдяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-пър-дя-ва-не
членувано над-пър-дя-ва-не-то
мн.ч. над-пър-дя-ва-ния
членувано над-пър-дя-ва-ни-я-та