надпочвен

Речник на българския език

надпо̀чвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • надпочвин
  • натпочвен
  • натпочвин
  • нъдпочвен
  • нъдпочвин
  • нътпочвен
  • нътпочвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. над-поч-вен
непълен член над-поч-ве-ния
пълен член над-поч-ве-ни-ят
ж. р. над-поч-ве-на
членувано над-поч-ве-на-та
ср. р. над-поч-ве-но
членувано над-поч-ве-но-то
мн. ч. над-поч-ве-ни
членувано над-поч-ве-ни-те