надничар

Речник на българския език

наднича̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

наднича̀рят, наднича̀ря, мн. наднича̀ри, м. Лице, което работи на надница и ежедневно получава възнаграждението си.
прил. наднича̀рски, наднича̀рска, наднича̀рско, мн. наднича̀рски.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • наднечар
  • нъднечар
  • нъдничар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-ни-чар
непълен член над-ни-ча-ря
пълен член над-ни-ча-рят
мн.ч. над-ни-ча-ри
членувано над-ни-ча-ри-те
бройна форма над-ни-ча-ри
звателна форма над-ни-ча-рю