надигане

Речник на българския език

надигане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ди-га-не
членувано на-ди-га-не-то
мн.ч. на-ди-га-ния
членувано на-ди-га-ни-я-та