надзирателка

Речник на българския език

надзира̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. надзира̀телки, ж. Жена надзирател.

Грешни изписвания (15)

  • надзерателка
  • надзерателкъ
  • надзератилка
  • надзератилкъ
  • надзирателкъ
  • надзиратилка
  • надзиратилкъ
  • нъдзерателка
  • нъдзерателкъ
  • нъдзератилка
  • нъдзератилкъ
  • нъдзирателка
  • нъдзирателкъ
  • нъдзиратилка
  • нъдзиратилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. над-зи-ра-тел-ка
членувано над-зи-ра-тел-ка-та
мн.ч. над-зи-ра-тел-ки
членувано над-зи-ра-тел-ки-те
звателна форма