навяхване

Речник на българския език

навя̀хване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мед. вж. дисторзия

Грешни изписвания (8)

  • навъфане
  • навяфане
  • навяфъне
  • навяхвъне
  • нъвяфане
  • нъвяфъне
  • нъвяхване
  • нъвяхвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-вях-ва-не
членувано на-вях-ва-не-то
мн.ч. на-вях-ва-ния
членувано на-вях-ва-ни-я-та