навуща

Речник на българския език

наву̀ща съществително име, плуралия тантум (тип 74) редактиране

Значение

само мн. ист. Правоъгълни парчета от дебел плат, с които се увиват краката от стъпалата до коленете.

Грешни изписвания (7)

  • навушта
  • навуштъ
  • навущъ
  • нъвушта
  • нъвуштъ
  • нъвуща
  • нъвущъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. на-ву-ща
членувано на-ву-ща-та