навиряне

Речник на българския език

навиряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • навиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-ви-ря-не
членувано на-ви-ря-не-то
мн.ч. на-ви-ря-ния
членувано на-ви-ря-ни-я-та