навей

Речник на българския език

1. на̀вей — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

и навѐй, на̀веят и навѐят, на̀вея и навѐя, мн. на̀веи и навѐи, м. Спомен за нещо минало, далечно, отдавна преживяно. Навеи от младостта го радваха.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • навий

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-вей
непълен член на-вея
пълен член на-ве-ят
мн.ч. на-веи
членувано на-ве-и-те
бройна форма на-вея
звателна форма —

2. навей — повелително наклонение, ед. ч.

навей е производна форма на навея (повелително наклонение, ед. ч.).

3. навей — повелително наклонение, ед. ч.

навей е производна форма на навея (повелително наклонение, ед. ч.).

4. навей — повелително наклонение, ед. ч.

навей е производна форма на навея (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки