навеят

Речник на българския език

1. навеят — ед. ч. пълен член

навеят е производна форма на навей (ед. ч. пълен член).

2. навеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навеят е производна форма на навея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навеят е производна форма на навея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. навеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

навеят е производна форма на навея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).