набраздяване

Речник на българския език

набраздя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • набраздявъне
  • набръздяване
  • набръздявъне
  • нъбраздяване
  • нъбраздявъне
  • нъбръздяване
  • нъбръздявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наб-раз-дя-ва-не
членувано наб-раз-дя-ва-не-то
мн.ч. наб-раз-дя-ва-ния
членувано наб-раз-дя-ва-ни-я-та