набозаване

Речник на българския език

набозаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-бо-за-ва-не
членувано на-бо-за-ва-не-то
мн.ч. на-бо-за-ва-ния
членувано на-бо-за-ва-ни-я-та