набирач

Речник на българския език

набирач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-би-рач
непълен член на-би-ра-ча
пълен член на-би-ра-чът
мн.ч. на-би-ра-чи
членувано на-би-ра-чи-те
бройна форма на-би-ра-ча
звателна форма