набиране

Речник на българския език

набѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • набирани
  • набиръне
  • набиръни
  • нъбиране
  • нъбирани
  • нъбиръне
  • нъбиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-би-ра-не
членувано на-би-ра-не-то
мн.ч. на-би-ра-ния
членувано на-би-ра-ни-я-та