мяучене

Речник на българския език

мяучене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мъучене

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мя-у-че-не
членувано мя-у-че-не-то
мн.ч. мя-у-че-ния
членувано мя-у-че-ни-я-та