мякане

Речник на българския език

мякане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • мъкане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мя-ка-не
членувано мя-ка-не-то
мн.ч. мя-ка-ния
членувано мя-ка-ни-я-та