мюфтия

Речник на българския език

мюфтѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. мюфтѝи, м. Мохамедански съдия и богослов от висшето духовенство, който съди според Корана.
прил. мюфтѝйски, мюфтѝйска, мюфтѝйско, мн. мюфтѝйски.
Мюфтийски съд. — Съд, който разглежда дела с различен характер по верския мохамедански закон.

Грешни изписвания (5)

  • мйофтиъ
  • мйофтия
  • мйуфтиъ
  • мйуфтия
  • мюфтиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мюф-тия
непълен член мюф-ти-я-та
пълен член мюф-ти-я-та
мн.ч. мюф-тии
членувано мюф-ти-и-те
бройна форма мюф-тии
звателна форма мюф-ти-йо