мюре

Речник на българския език

мюрѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Примамка, използвана от ловци.
Например жива патица, оставена на подходящо място в удобен за ловците воден басейн, привлича ято диви патици, като така стават лесни мишени за ловците.

Грешни изписвания (2)

  • мйоре
  • мйуре

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мю-ре
членувано мю-ре-то
мн.ч. мю-ре-та
членувано мю-ре-та-та