мъчителка

Речник на българския език

мъчѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мъчѝтелки, ж. Жена мъчител; изтезателка.

Грешни изписвания (7)

  • мачителка
  • мачителкъ
  • мачитилка
  • мачитилкъ
  • мъчителкъ
  • мъчитилка
  • мъчитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-чи-тел-ка
членувано мъ-чи-тел-ка-та
мн.ч. мъ-чи-тел-ки
членувано мъ-чи-тел-ки-те
звателна форма