мъчене

Речник на българския език

мъчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-че-не
членувано мъ-че-не-то
мн.ч. мъ-че-ния
членувано мъ-че-ни-я-та