мъстителка

Речник на българския език

мъстѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мъстѝтелки, ж. Остар. Жена мъстител; отмъстителка.

Грешни изписвания (7)

  • мастителка
  • мастителкъ
  • маститилка
  • маститилкъ
  • мъстителкъ
  • мъститилка
  • мъститилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъс-ти-тел-ка
членувано мъс-ти-тел-ка-та
мн.ч. мъс-ти-тел-ки
членувано мъс-ти-тел-ки-те
звателна форма