мънкане

Речник на българския език

мънкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мън-ка-не
членувано мън-ка-не-то
мн.ч. мън-ка-ния
членувано мън-ка-ни-я-та