мънистен

Речник на българския език

мънѝстен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • манистен
  • манистин
  • мънистин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мъ-нис-тен
непълен член мъ-нис-те-ния
пълен член мъ-нис-те-ни-ят
ж. р. мъ-нис-те-на
членувано мъ-нис-те-на-та
ср. р. мъ-нис-те-но
членувано мъ-нис-те-но-то
мн. ч. мъ-нис-те-ни
членувано мъ-нис-те-ни-те