мъналка

Речник на българския език

мъналка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъ-нал-ка
членувано мъ-нал-ка-та
мн.ч. мъ-нал-ки
членувано мъ-нал-ки-те
звателна форма