мъжкарана

Речник на българския език

мъжкара̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мъжкара̀ни, ж. Разг. Жена, която е с мъжки характер и поведение.

Грешни изписвания (15)

  • мажкарана
  • мажкаранъ
  • мажкърана
  • мажкъранъ
  • мъжкаранъ
  • мъжкърана
  • мъжкъранъ
  • машкарана
  • машкаранъ
  • машкърана
  • машкъранъ
  • мъшкарана
  • мъшкаранъ
  • мъшкърана
  • мъшкъранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мъж-ка-ра-на
членувано мъж-ка-ра-на-та
мн.ч. мъж-ка-ра-ни
членувано мъж-ка-ра-ни-те
звателна форма